Разказ за освободена София

Забързани и угрижени не се замисляме за това как е изглеждала нашата столица, София, в миналото.

След края на руско-турската освободителна война София се е простирала само на 3 кв.км. След първата световна война – 8,5, а днес около 500 кв.км.

София

В свободна София е имало 20 махали, нямало е имена на улиците,единственият ориентир е била махалата. Всички махали са имали турски имена, само една е носела българско име – Калояновата махала, кръстена на севастократор Калоян, който е управлявал някога Бояна. 

16 хиляди души са живели в София тогава в около 3000 дървени и кирпичени къщи. 

Само няколко са били християнските храмове по това време, докато джамиите са били многократно повече. В центъра на София хора от цяла България са идвали да предлагат стоките си на трите пазарища – Житни пазар, Конски пазар и Говежди пазар.

Смесен е бил и  етническия състав на град. Калояновата махала е била населявана от българи, евреите са живели около днешните Хали, а турските махали са се намирали в района около  Раковска и Графа. Циганите са населявали махалата след днешен Лъвов мост, тогава наричан Шарения мост.

Как са се кръщавали махалите? Те са били наричани на някаква нейна забележителност. Махалата Баш чешме се наричала така, заради хубавата си чешма. В Махала Жежки бунар е извирала гореща минерална вода,която дала името на махалата.

След освобождението на България от османско владичество София е била много малка, както казвали повечето чужденци София била едно „голямо село”. Тя се простирала между булевардите Левски, Патриарх Евтимий, Ботев и Сливница.

За няколко десетилетия София  постепенно се превръща от голямо село в град от европейска величина. Тя постепенно се модернизира: изгражда се канализация, трамвайна мрежа, осветление и т.н.

Все още София има много да наваксва за да се сравнява с другите европейски столици. Според мен това се дължи на навиците и начина на живот на българина. Българинът обича всичко да бъде край него: децата, къщата, оборите, нивите и пр. Той иска всичко да му е под ръка.

Повечето от жителите на София са пришълци от селата. Идвайки от село, те пренасят своите разбирания и дълго не могат да се променят и да станат истински граждани.

Ново излюпените чиновници, работници, интелигенция постепенно забравят  земеделския труд и дори не се сещат за родното си село, но една голяма част от тях запазват любовта си към плодородната земя. Да има зеленчукова градина в двора си с овошки. Българинът е готов да се подлага на лишения, за да осъществи това си желание, да има собствен дом и да остави на децата си подслон.

Това оставя своя отпечатък на столицата, но в крайна сметка с развитието на културата на българина –материална и  духовна, бавно и трудно, разбиранията на българина от средната класа се променят.

Газената лампа се заменя с електрическа крушка, рогозката на пода се заменя с  легло дюшек и юрган.

Променя се начина на живот на българина, трябва да се промени и неговия град. Населението на София постепенно нараства и се налага да се промени използваната до този момент система на застрояване( малки сгради с големи дворове), за да може София да поеме населението.

Този процес на развитие на София във височина продължава и до днес. Днес София заема площ от 500 кв.км, а софиянци са станали повече от милион.

Кратка обзорна информация за София

Нашата столица, София, e дванадесетият по големина град от страните в Европейския съюз. На последното преброяване през 2011 година нейното население е 1,27 млн.души. Площта, на която се простира София е 492 кв.км., на височина приблизително 550 м., което я прави една от най-високо разположените столици в Европа. София е построена на терасите на река Искър и притоците реките Перловска и Владайска. София е разположена в Софийското поле, оградена от Стара планина, Витоша, Люлин и Лозенската планина. До София може да се стигне през няколко планински прохода: Искър, Владая, Драгоман, Петрохан и Ботевград. Те са били използвани още в миналото като са свързвали Средна  Европа с Черно море и Близкия изток.


София има стратегическо положение на полуострова, което е станало причина за развитието й като оживен град, център на търговията, промишлеността и културата.
Още от древността София е била прочута с минералните си извори. Общо 15 са находищата на термални води с дебит 130л/сек
.
Климатът на София е умерено континентален с големи температурни разлики между дневна и нощна температура. Зимата в града е студена, рядко духат ветрове и вали предимно сняг.През лятото температурата достига до 35 градуса, времето е дъждовно и често придружено с гръмотевици. Средната температура през годината е 9,9градуса, като през различните години климатът варира, например до 90 година летата в София са били най-хладни, а сега се наблюдава значително затопляне. Но като цяло температурите в столицата са по-ниски от средните в останалите райони на страната.


София е важен административен, индустриален и културен център с много университети, исторически и природонаучни музеи. Тук се намира и Българската академия на науките и Националната художествена галерия. София е кръстена на катедралата Света София. С това име се свързва и празника на града  - 17 септември, деня на света мъченица София, майка на Вяра, Надежда и Любов.

Град София е столица на България от 1879 година. На 3 април тя е обявена за столица от Учредителното събрание като древен град с подходящо разположение далеч от границите с Турция . В София се съчетават по уникален начин старинните сгради в централната част с модерните европейски сгради, което напълно съответства на девиза на града: Расте, но не старее.

В момента София е не само столица на България, но и най-големият град на нейната територия. Но не винаги е било така, през 1870 год. в София живеят 19  000 души, а по това време Стара Загора е имала население от 25 5000 жители. Според резултатите от първото преброяване през 1880 година софийското население е вече 20 501 жители. След Освобождението на България от османско владичество, населението на София постепенно се увеличава, тук пристигат преселници от  Радомирско, Самоковско, Трънско и други.

От 1900 до 1946 продължава бързо да нараства населението на столицата ни  до настоящето пренаселване. Младите хора от цяла България се стичат в столицата да търсят работа, голяма част от студентите в софийските университети не се връщат по родните си места, а остават да живеят в София поради по-добрите възможности за реализация и професионален растеж.